събота, 24 юли 2010 г.

i-100705-010_01 Английски език, история, религия

i-100705-010_01 Английски език, историята на неговото възникване, е пряко свързано с религия. Коя религия? Защо е пряко свързано?

(Angliiski ezik, istoria, religia / English language, History, Religion)

Не се удивлявайте но самите Англичани много малко знаят, или по-правилно – почти нищо не знаят – за своята История от преди 11-ти век.
За да не многословим, само с две думи ще подчертаем, че островът до първи век след Христа включително е бил населяван от езически племена, чиято религия е била много добре организирана. Имала е и много добри връзки между отделните култови центрове, един от които е, разбира се, известният Стоунхендж.
В култа на тези езичници е влизало поклонението на Слънцето и вярването че един ден Бог ще изпрати Своето Слънце (Сън) за да ги просвети, настави на пътя на Истината и избави от всяко зло.
Първите носители на Апостолското Благовестие и просвещение на Острова в Светата Православна Вяра – това са Св. Иосиф от Ариматея и други непосредствени ученици на Господа Иисуса Христа – които дошли там към края на 1-век. Когато те започнали да проповядват на Британските езичници за Рождеството, Смъртта и Славното Възкресение на Христа – за тяхно удивление Британците с въодушевление приели Благата Вест. Не само ами доста бързо разпространили по останалите култови центрове, че Бог вече е изпратил Своя Син (Сън=Son) – толкова дълго очакван от тях. Така Британия с радост приела Светата Православна Вяра и цели десет века с ревност я държала.
За този интересен факт ни говорят и до днес даже и камъните на Британия – много често може да срещнем един много характерен Британски Православен Кръст. Това е - Кръст и на него кръг – символизиращ Распятието на Божия Син (Сън=Son) и Слънце (Сън=Sun).

Този Кръст не се среща при никой друг народ. Той по традиция се нарича
Келтски Кръст.
Обаче истинският негов произход не е просто келтски а е още от самото начало на Християнския период на Британия. И връзката му е с пред-месианските очаквания на характерната за Британия вяра.

(Преди идването на Христа всички народи по земята са имали някакви пред-месианските очаквания. За Британия те са тези, които току що описахме.)



Подчертавам отново: Не се удивлявайте но самите Англичани всичкото това не го знаят, или по-правилно – те почти нищо не знаят за своята История от преди 11-ти век. Просто в училищата още от деца ги учат на Английска история именно по този начин - пълно затъмнение на Православния период.

Само онези съвременни Англичани, които проявят собствена инициатива, биха могли да научат детайли за своята история до преди 11-ти век – да изследват паметници на културата, следи, документи и прочее.

Пример за ревността на Британците към Светото Православие и приложения към Историческите материали на Светите Седем Вселенски Събора са двете Канонични Послания до Православните Християни на Британия.
Тези две Верово-Канонични Послания представляват уникален Църковно-каноничен писмен паметник, който навсякъде съпровожда Символа на Светата Православна Вяра. Няма друг такъв Църковно-исторически факт – да се изпрати подобно канонично послание до друг някой определен народ!

Поводът
да се изпратят Посланията е бил този че Британските Православни Христиани, подведени от лош превод, не разбрали верно резолюцията на Свети Седми Вселенски Събор за Иконопочитанието и се възпротивили! Съборът им изпратил Посланията за разясняване на недоразумението и, след грижливото им изследване в Британия, Посланията (както и Седмия Вселенски Събор) били приети от Британците – и мнимото разногласие било изчистено.

Този факт сам по себе си свидетелствува колко мощно е било Православието в Британия тогава и колко висок е бил авторитетът на Британските Православни Християни като Стожери, като носители на Истинската Православна Вяра – такива които с ревност се отнасят към нея и не биха се предали или допуснали отстъпление от Светото Православие – дори ако такова отстъпление от Вярата би било провъзгласено за „истина“ от Вселенски Събор! Британците просто биха обявили Събора за разбойнически.

Защо даваме всички тези данни от Църковно-исторически характер? За да стане ясен малко известният (повече на специалисти известен) факт, че това което ние днес възприемаме като Английски език е възникнало на Църковно-етническа (религиозна) а не на само етническа основа! Това се е случило поради нежеланието на Британците, един народ-Мъченик за Православната Вяра, да отстъпят от Светото Православие.

Как именно е станало това?


През 1054 година възниква ереста на Папизма – в основата на която стои жаждата на Римските папи за власт над народите, ако може – и над целия свят. До тази дата и Папата и всички Латиняни са били Православни и са вярвали че Папата е равен на всички Църковни Епископи – оказва му се първенствуващо почитание само по чест: пръв сред равни! А Глава на Православната Църква – както на Небето така и на Земята – е Сам Господ Иисус Христос. Това е Православното вероизповедание – и така са вярвали всички и на Изток и на Запад. Но през 1054 година Римският папа казва: „Не! На Небето Христос, а на земята – АЗ!“ - и се само-провъзгласява за Глава на Църквата на земята – Намесник Божий на земята! А Православните – както на Изток така и на Запад – го наричат „изместник“ Божи на земята и Анти-Христос (антихрист) – и го анатемосват. Пояснение „анти“ на Гръцки означава не само „против“ или „контра“ но също и „вместо“. Папата от деня на появата на папската ерес е антихристос – който се опитва да постави себе си вместо Христа – Глава на Църквата. Това е същността на ереста. (Всички останали характерни особености – са нейни производни)
Добре знаем, че Изтокът не приема папската ерес, добре знаем, че по много начини папата се опитва да смаже Православния Изток – било чрез кръстоносни походи, било чрез подли дипломатически игри и т.н. Но какъв трън в окото на папата са били Британските ревнители на Православието, най-мощните и непреклонни представители на Православния Запад, можем само да си представяме, при това – само ако добре познаваме фактите, които пречислихме по-горе.

Едва след като се запознаят с тези факти, някои хора започват да долавят колко глупав и безсмислен е изразът „Църквата се разделила на Източна и Западна“ - който до тогава сляпо и без да се позамислят са повтаряли!

Не може с точност да се изчисли колко години Британците мъжествено са противостояли на домогванията на Папата. Нито папските дипломатически ходове, хитрини и машинации, нито заплахи нищо не е могло да сломи Британците и ги застави да му се подчинят и удовлетворят ненаситната жажда на този предтеча антихристов за власт над народите и световно владичество. Защо не може това да се изчисли с точност? Защото подготвянето на папската ерес е било извършвано далеч преди 1054 година, а през тази година тя просто се е изявила. Но също така и папските домогвания за владичество над Британците и машинациите да папата са вършени още далеч преди тази дата.
i-100705-010_02 Език, роден от кръв и тирания.

___________________________

© 2009 - 2010,  John Spellchecker - Publisher,  + Priest John (Vasilevski) – Author. All rights reserved! English Language

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Моля, само сериозни коментари!

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.